ЕЛИН ПЕЛИН

Живот и творчески път

07. 1877 – Ражда се в село Байлово в семейството на Йото Варджията. Истинското име на Елин Пелин е Димитър Иванов Стоянов.

1890 – 1897 – Учи в прогимназия и гимназия в София, Златица, Панагюрище и Сливен. Междувременно е учител в Байлово, създава и вечерно училище за своите връстници.

1895 – За пръв път публикува свои разкази: “Мило е отечеството” (в сп. “Войнишка сбирка”) и “На майчина гроб” (сп. “Извор”).

1897 – За пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин (в сп. “Български преглед”).

1898 – 1899 – Живее в родното си село. Пише първите си зрели разкази: “Ветрената мелница”, “Напаст Божия”, “Гост”, “Изкушение”, “Пролетна измама”.

1899 – Установява се в София. Работи в редакцията на “Търговски вестник”, и е във в. “Дневник”.

1902 – 1903 –  Издава сп. “Селска разговорка”, където публикува статии, стихотворения и разкази, подписани с псевдонимите Мито и Чер Чемер. Духът на списанието е подчертано народнически.

1903 – Министърът на народното просвещение проф. Иван Шишманов го назначава за учител в III софийска прогимназия.

1904 – Излиза първата му книга – “Разкази”, т. 1.

1905 –  Заедно с Александър Божинов посещава Италия. Излиза “Пепел от цигарите ми” – сборник от стихотворения и стихотворения в проза.

1908 – Назначен е на работа в Народната библиотека. Заедно с Александър Божинов и Александър Балабанов редактира хумористичния вестник “Българан” (1904 – 1909). Започва да редактира и детското хумористично списание “Веселушка” (1908 – 1910).

1909 – Редактира заедно с Димо Кьорчев месечното литературно списание “Слънчоглед”. Публикува първата си повест – “Нечиста сила”. Излиза сборникът му за деца “Златни люлки”.

1911 – Излиза сборникът “Разкази”, т.2.

1915 – 1918 Мобилизиран е като военен писател. През 1917 излиза сборникът му с хумористични разкази и стихотворения “Пижо и Пендо”.

1919 Появяват се книгите му “Гори Тилилейски”, “Приказки за деца, наредени в стихове” и “Сладкодумна баба”, народни приказки.

1920 Включен е в редколегията на списанието за деца “Светулка”. Излиза книгата му “Правдата и кривдата”, народни приказки.

1921 Заедно с Александър Балабанов и Тодор Боров основава и редактира (до 1924 г.) литературния вестник “Развигор”, където печата редица свои разкази.

1922 Излиза втората му повест – “Земя” (в сп. “Пролом”).

1926 Става уредник на музея “Иван Вазов”, където работи до 1944 г.

1928 Излиза книгата му със стихотворения в проза “Черни рози”.

1933 Заедно с Димитър Подвързачов и Пилигрим (Йордан Сливополски) основава и редактира (1933 – 1936) в. “Пътека”. Излиза романът му “Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе”.

1934 Появява се втората част на “Ян Бибиян” – “Ян Бибиян на Луната”.

1936 Излизат сборниците разкази “Под манастирската лоза” и “Аз, ти, той”.

1940 Избран е за председател на СБП и за член на Българската академия на науките.